Сега съм сам. Колегите ми (тези за които отговарям) си позатръгнаха доста по-рано. Но това не е интересното, част от тях ще се върнат. Отидоха да свършат някои и други физиологични нужди свързани с въвеждането на енергия в организмите си.
За първи път от 7 години се ровя в бюрото си - това което има от 4. Вадя стари тетрадки и тефтери, поглеждам някоя страница и цялото великолепие на човешката психика ме връща в стари времена. Времена когато започнах първата си работа, имам предвид за пари. Започнах я като услуга. Познат на леля ми напускаше, и за да напусне му трябваше заместник. Опитвам се да събера смислените неща които да взема със себе си, да отделя нещата които трябва да останат след мен и да натъпча другото в боклука. Не, не напускам днес. Чак след 5 седмици. Но пък да почна от рано, раницата ми не е голяма. Всъщност бях горд когато започнах тази работа. Беше нещо наистина отговорно, фирмата беше малка, едва 30тина човека. На няколко пъти фирмата се разрастваше, губеше позиции на пазара и не се развиваше в правилната посока. По-скоро в посоката която човекът-идеалист искаше тя да поеме. Но и това не успявахме. Ех поне да успявахме с това, сега щеше да е по-различна реалност не само за нас.
Прибрах си някои лични книги, дори лекции от университета до който ходех само когато ми беше удобно и не бях на работа и все пак го завърших. Днес не е необичайно да започнеш да работиш на 18, но не виждам нищо хубаво в това. Вече не виждам почти нищо хубаво в България, може би от 3-4 години насам. Може би.
Опитах се, исках да напусна сам може би 6 пъти. И всеки път ми беше отказвано или ме задържаха. Дори след като демонстративно си бях хвърлил молбата и бях излязъл. Но това беше преди. Когато фирмата значеше нещо. Когато знаеше какво прави и го правеше добре. А сега - сега ми беше показана вратата. Не мога да разбера как се бием в гърдите че сме по-добри от другите а винаги наемаме на ключови позиции хора които работят за другите - най-големите ни врагове и тези които уж са най-зле. Не исках да става така, съвсем скоро сам щях да си тръгна. Но оставя неприятно усещане. Знам че не фирмата поиска това, беше сопола. Всъщност ми направи услуга. Всички на които държах, всички които знаеха какво правят и го правеха много отдавна напуснаха. Някои и ги напуснаха. Като мен.
И всички които минаха през мен. Точно 20 броя. Всеки един dream team който събирах, обучавах, напъствах и помагах да бъде разрушен в името на развитието на всеки един човек. Надявам се да не съм бил много гаден като шеф.
Сетих се за едно разказче което дойде като един от първите ми мейли тук. Е не се получи така.
Сетих се за едно разказче което дойде като един от първите ми мейли тук. Е не се получи така.
Днес се ще прибера и ще се занимавам с най-обикновени ежедневни неща. И няма да се чувствам горд. Това вече е запазено за моята котка. Тя е горда от това че е моята котка, че е котка!
А и друг път съм пил в работно време. Но винаги с мярка!
Няма коментари:
Публикуване на коментар