Та абсурдистан отново показа че може да се случва какво ли не. Всъщност не какво ли не, а поредната фирма която си прави своеволия и не спазва условията които сама поставя.
Правя си резервация за wizz на 14.10 в 17 часа, като на резервацията ми пише следното:
Дата на резервацията: 14 Октомври 2008
Номер на потвърждение: YQ7MLI
Статус на резервацията: НА ИЗЧАКВАНЕ
Плащането трябва да се получи до 5 работни дни след предварителната резервация. За повече информация как да направите банков превод, кликнете тук.
Поради едни или други проблеми електронното банкиране на любимата ми банка не е превело парите и днес (20.10) решавам да преведа пак. Пoнеже се опасявах от ново забавяне реших да звънна и да си платя с кредитна карта. Звъня си аз, диктувам си номера и ми казват - "Ама господине, тази резервация е изтекла". Ба викам, как ще е изтекла, кога. 5 работни дни не са минали. - Ами така, изтекла е.
На аргументите ми че е направена на 14ти и 5 работни дни вклюват минимум 20ти (тъй като 18 и 19 са неработни) и че дори според нормалната бизнес практика работните дни се броят от слвадващия ден на поръчката (респективно резервацията) т.е. трябва да е до края на 21ви ключително ми отговориха - ами незнам, изтекла е. Направете си нова (разбирай условията вече съвсем не са същите).
Те така. Няма да пътувам с тях, незнам за качеството на полета но щом не спазват нещо толкова елемнтарно, то не бих им се доверил.
Показват се публикациите с етикет тъпо. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет тъпо. Показване на всички публикации
понеделник, 20 октомври 2008 г.
четвъртък, 17 юли 2008 г.
Мтел лъжат с ДДС-то
Става въпрос за неправилно изчисляване на ДДС в полза на Мтел.
Според мен абсолютно умишлено, иначе не бих могъл да обясня грешка която и петокласниците не биха направили.
Според тарифния план на Мтел Релакс/Комфорт. Ето къде самите Мтел обявават цена на минута от 32 стотинки (по точно 0,32 лева). В последствие обаче когато ви съставят фактура необяснимо защо не спазват КЗП и съставят фактурата без ДДС. Според тях цена на минута без ДДС е 27 стотинки или 0,27 лева. В България финансовите изчисления са с точност до стотинка и това изглежда така - 0,27 * 1,2 = 0,324. Махаме 0,4 стотинки защото е с точност до стотинка и всичко изглежда наред. Ако се позагледате малко повече (избягвам думата внимателно защото не е необходима) е видно че Мтел първо събират всичките ви минути, след това ги умножават по 0,27 и върху резултантната сума изчисляват ДДС.
Тук вече се получава че на всеки 2 минути и нещо, почти 3 ви добавят по 1 стотинка. И тя въобще не се унищожава от точността до стотинка понеже стотинката сме я прехвърлили. Обадих се на *88 да поискам обяснение - вдигна ми някой очевидно с образование до 3ти клас, който нито разбра как смятам 20% ДДС с умножение по 1,2, нито разбра как 0,4 стотинки дават някаква разлика.
Ето от последната ми фактура:
М-Тел - М-Тел натоварена часова зона 49:43 13,32; като добавим ДДС 13,32*1,2 = 15,984 (тези 0,4 стотинки тук няма да ги махна защото те пак ги събират с други)
А ето какво би трябвало да бъде - 49:43 * 0,32 = 49 минути * 0,32 + 43 секунди/60 секунди * 0,32 = 15,68 + 0,229 = 15,909 = 15,90; дори и да приемам че трябва да се закръгли - което не трябва става 15,91. или 8 стоинки взети в повече. Така е и с останали редове.
Това на моите фактури прави малко повече от левче всеки месец. Имам 3 номера, така че между 4 и 6 лева всеки месец Мтел ми взима в повече. Мтел тръби че има 2 милиона абонати. От тези 2 милиона абонати нека да има половин милион които да са засегнати като мен с левче на месец - ето ти половин милионче, една никак не малка сума.
Друг е въпроса че ми се пишат разговори между два мои телефона които не са провеждани.
Смятам да загубя известно време в писане на жалби до КЗП и КРС, до КЗП за сумата, а до КРС за неправилното прилагане на тарифата която подлежи на одобрение. Ако някой знае частно лице може ли да подаде жалба в КРС и иска да помогне да я оформим да свирка. След написването на жалбите ще бъде сигнализиран и омбудсмана на републиката.
Засега се въздържам class action lawsuit, просто такива в България не са регламентирани.
Според мен абсолютно умишлено, иначе не бих могъл да обясня грешка която и петокласниците не биха направили.
Според тарифния план на Мтел Релакс/Комфорт. Ето къде самите Мтел обявават цена на минута от 32 стотинки (по точно 0,32 лева). В последствие обаче когато ви съставят фактура необяснимо защо не спазват КЗП и съставят фактурата без ДДС. Според тях цена на минута без ДДС е 27 стотинки или 0,27 лева. В България финансовите изчисления са с точност до стотинка и това изглежда така - 0,27 * 1,2 = 0,324. Махаме 0,4 стотинки защото е с точност до стотинка и всичко изглежда наред. Ако се позагледате малко повече (избягвам думата внимателно защото не е необходима) е видно че Мтел първо събират всичките ви минути, след това ги умножават по 0,27 и върху резултантната сума изчисляват ДДС.
Тук вече се получава че на всеки 2 минути и нещо, почти 3 ви добавят по 1 стотинка. И тя въобще не се унищожава от точността до стотинка понеже стотинката сме я прехвърлили. Обадих се на *88 да поискам обяснение - вдигна ми някой очевидно с образование до 3ти клас, който нито разбра как смятам 20% ДДС с умножение по 1,2, нито разбра как 0,4 стотинки дават някаква разлика.
Ето от последната ми фактура:
М-Тел - М-Тел натоварена часова зона 49:43 13,32; като добавим ДДС 13,32*1,2 = 15,984 (тези 0,4 стотинки тук няма да ги махна защото те пак ги събират с други)
А ето какво би трябвало да бъде - 49:43 * 0,32 = 49 минути * 0,32 + 43 секунди/60 секунди * 0,32 = 15,68 + 0,229 = 15,909 = 15,90; дори и да приемам че трябва да се закръгли - което не трябва става 15,91. или 8 стоинки взети в повече. Така е и с останали редове.
Това на моите фактури прави малко повече от левче всеки месец. Имам 3 номера, така че между 4 и 6 лева всеки месец Мтел ми взима в повече. Мтел тръби че има 2 милиона абонати. От тези 2 милиона абонати нека да има половин милион които да са засегнати като мен с левче на месец - ето ти половин милионче, една никак не малка сума.
Друг е въпроса че ми се пишат разговори между два мои телефона които не са провеждани.
Смятам да загубя известно време в писане на жалби до КЗП и КРС, до КЗП за сумата, а до КРС за неправилното прилагане на тарифата която подлежи на одобрение. Ако някой знае частно лице може ли да подаде жалба в КРС и иска да помогне да я оформим да свирка. След написването на жалбите ще бъде сигнализиран и омбудсмана на републиката.
Засега се въздържам class action lawsuit, просто такива в България не са регламентирани.
петък, 29 февруари 2008 г.
Изказване на декан в български "елитен" университет.
От какви националности предимно са желаещите да учат в България?
Студентите са предимно от Турция, а и специалността е насочена най-вече към турски студенти. Причина за това е, че Турция не е в Европейския съюз и те плащат съответно по-високи такси. Ако в България дойде да учи своето висше образование младеж от страна от ЕС, той трябва да заплати същата такса, каквато и български студент. Но и да държи същите изпити, които държи и български студент, което е непосилно за чужденец.
Главното действащо лице е Огнян Наков, декан на ФКСУ в ТУ-София. Пълния текст четете тук.
петък, 22 февруари 2008 г.
Обща среща/10 години рожден ден/Балон/Тиририам ририам
Хм, . Абе защо го започвам това с "Хм". В момента седя на презентацията в която говорят за мен, и ми е толкова тъпо. Дори могат да говорят за теб без да използват името ти. А и пък никой де на разбира за какво става въпрос. Няма значение. Един елемент - шефа ми, говори. Интересното е че според него новите хора вместо да оценяват ситуацията ще я огъзяват (asses). Но какво да се прави.
В момента трябваше да празнуваме 10 годишнината на компанията. Компанията в която работя от 7. Отлагаха това празнуване от Ноември насам. Нито един човек който в момента не е служител не е поканен. Нито създателите, нито дори тех. директорът ни - който до преди 20 дни беше служите. Всяка една нормална компания счита всеки който е започнал годината с нея като служител до края на годината, но уви - при нас не е така.
След като вече е ясно че няма нито респект към основателите и ключовите фигури, нито желание да се празнува, нито пък имаше организирано парти първата вечер, почти се радвам че след 9 дни няма да съм част от това.
През седмицата се видях и с "великия спициалист" който идва на моето място. Послушният нов човек. Видях го - първите ми впечатления са че е доста надут, останал е с много погрешни впечатления (едва ли не че е технически директор) има желание да прави всичко освен това което ще му е в задълженията. Иначе изглежда технически грамотен. Сравнително. Иска да направи почти всичко което и аз исках и ми беше отказвано. Най-енергичният противник беше именно сегашният тех. директор, но понеже сега човека ще е послушен изглежда нещата ще станат. Винаги ми е било интересно как наемаме хора от компаниите които най-много плюем. И то точно от отделите които най-много плюем. Ден след това бях привикан и да давам обяснения защо демотивирам човека. Демотивирам го с казване на истината - добре, от тук нататък нищо няма да му кажа и ще отнеса всичко със себе си. После да не ме търсят за това че нещо не било както го очаквали.
Лично му давам 6 месеца преди да си подаде заявлението. Приемам залагания.
Хотела иначе е хубав, но не е без кусури. За всяко ядене е предвидено само по едно основно, като на шведската няма много място и се сервира периодично. Всичко свършва много бързо. Днес донесаха салатите заедно с десерта. Иначе е вкусно; ако има. Басейна е топъл - 24 градуса, направо кеф.
В момента трябваше да празнуваме 10 годишнината на компанията. Компанията в която работя от 7. Отлагаха това празнуване от Ноември насам. Нито един човек който в момента не е служител не е поканен. Нито създателите, нито дори тех. директорът ни - който до преди 20 дни беше служите. Всяка една нормална компания счита всеки който е започнал годината с нея като служител до края на годината, но уви - при нас не е така.
След като вече е ясно че няма нито респект към основателите и ключовите фигури, нито желание да се празнува, нито пък имаше организирано парти първата вечер, почти се радвам че след 9 дни няма да съм част от това.
През седмицата се видях и с "великия спициалист" който идва на моето място. Послушният нов човек. Видях го - първите ми впечатления са че е доста надут, останал е с много погрешни впечатления (едва ли не че е технически директор) има желание да прави всичко освен това което ще му е в задълженията. Иначе изглежда технически грамотен. Сравнително. Иска да направи почти всичко което и аз исках и ми беше отказвано. Най-енергичният противник беше именно сегашният тех. директор, но понеже сега човека ще е послушен изглежда нещата ще станат. Винаги ми е било интересно как наемаме хора от компаниите които най-много плюем. И то точно от отделите които най-много плюем. Ден след това бях привикан и да давам обяснения защо демотивирам човека. Демотивирам го с казване на истината - добре, от тук нататък нищо няма да му кажа и ще отнеса всичко със себе си. После да не ме търсят за това че нещо не било както го очаквали.
Лично му давам 6 месеца преди да си подаде заявлението. Приемам залагания.
Хотела иначе е хубав, но не е без кусури. За всяко ядене е предвидено само по едно основно, като на шведската няма много място и се сервира периодично. Всичко свършва много бързо. Днес донесаха салатите заедно с десерта. Иначе е вкусно; ако има. Басейна е топъл - 24 градуса, направо кеф.
петък, 1 февруари 2008 г.
Носталгично
Днес пих бира на обяд.
Сега съм сам. Колегите ми (тези за които отговарям) си позатръгнаха доста по-рано. Но това не е интересното, част от тях ще се върнат. Отидоха да свършат някои и други физиологични нужди свързани с въвеждането на енергия в организмите си.
За първи път от 7 години се ровя в бюрото си - това което има от 4. Вадя стари тетрадки и тефтери, поглеждам някоя страница и цялото великолепие на човешката психика ме връща в стари времена. Времена когато започнах първата си работа, имам предвид за пари. Започнах я като услуга. Познат на леля ми напускаше, и за да напусне му трябваше заместник. Опитвам се да събера смислените неща които да взема със себе си, да отделя нещата които трябва да останат след мен и да натъпча другото в боклука. Не, не напускам днес. Чак след 5 седмици. Но пък да почна от рано, раницата ми не е голяма. Всъщност бях горд когато започнах тази работа. Беше нещо наистина отговорно, фирмата беше малка, едва 30тина човека. На няколко пъти фирмата се разрастваше, губеше позиции на пазара и не се развиваше в правилната посока. По-скоро в посоката която човекът-идеалист искаше тя да поеме. Но и това не успявахме. Ех поне да успявахме с това, сега щеше да е по-различна реалност не само за нас.
Прибрах си някои лични книги, дори лекции от университета до който ходех само когато ми беше удобно и не бях на работа и все пак го завърших. Днес не е необичайно да започнеш да работиш на 18, но не виждам нищо хубаво в това. Вече не виждам почти нищо хубаво в България, може би от 3-4 години насам. Може би.
Опитах се, исках да напусна сам може би 6 пъти. И всеки път ми беше отказвано или ме задържаха. Дори след като демонстративно си бях хвърлил молбата и бях излязъл. Но това беше преди. Когато фирмата значеше нещо. Когато знаеше какво прави и го правеше добре. А сега - сега ми беше показана вратата. Не мога да разбера как се бием в гърдите че сме по-добри от другите а винаги наемаме на ключови позиции хора които работят за другите - най-големите ни врагове и тези които уж са най-зле. Не исках да става така, съвсем скоро сам щях да си тръгна. Но оставя неприятно усещане. Знам че не фирмата поиска това, беше сопола. Всъщност ми направи услуга. Всички на които държах, всички които знаеха какво правят и го правеха много отдавна напуснаха. Някои и ги напуснаха. Като мен.
Сега съм сам. Колегите ми (тези за които отговарям) си позатръгнаха доста по-рано. Но това не е интересното, част от тях ще се върнат. Отидоха да свършат някои и други физиологични нужди свързани с въвеждането на енергия в организмите си.
За първи път от 7 години се ровя в бюрото си - това което има от 4. Вадя стари тетрадки и тефтери, поглеждам някоя страница и цялото великолепие на човешката психика ме връща в стари времена. Времена когато започнах първата си работа, имам предвид за пари. Започнах я като услуга. Познат на леля ми напускаше, и за да напусне му трябваше заместник. Опитвам се да събера смислените неща които да взема със себе си, да отделя нещата които трябва да останат след мен и да натъпча другото в боклука. Не, не напускам днес. Чак след 5 седмици. Но пък да почна от рано, раницата ми не е голяма. Всъщност бях горд когато започнах тази работа. Беше нещо наистина отговорно, фирмата беше малка, едва 30тина човека. На няколко пъти фирмата се разрастваше, губеше позиции на пазара и не се развиваше в правилната посока. По-скоро в посоката която човекът-идеалист искаше тя да поеме. Но и това не успявахме. Ех поне да успявахме с това, сега щеше да е по-различна реалност не само за нас.
Прибрах си някои лични книги, дори лекции от университета до който ходех само когато ми беше удобно и не бях на работа и все пак го завърших. Днес не е необичайно да започнеш да работиш на 18, но не виждам нищо хубаво в това. Вече не виждам почти нищо хубаво в България, може би от 3-4 години насам. Може би.
Опитах се, исках да напусна сам може би 6 пъти. И всеки път ми беше отказвано или ме задържаха. Дори след като демонстративно си бях хвърлил молбата и бях излязъл. Но това беше преди. Когато фирмата значеше нещо. Когато знаеше какво прави и го правеше добре. А сега - сега ми беше показана вратата. Не мога да разбера как се бием в гърдите че сме по-добри от другите а винаги наемаме на ключови позиции хора които работят за другите - най-големите ни врагове и тези които уж са най-зле. Не исках да става така, съвсем скоро сам щях да си тръгна. Но оставя неприятно усещане. Знам че не фирмата поиска това, беше сопола. Всъщност ми направи услуга. Всички на които държах, всички които знаеха какво правят и го правеха много отдавна напуснаха. Някои и ги напуснаха. Като мен.
И всички които минаха през мен. Точно 20 броя. Всеки един dream team който събирах, обучавах, напъствах и помагах да бъде разрушен в името на развитието на всеки един човек. Надявам се да не съм бил много гаден като шеф.
Сетих се за едно разказче което дойде като един от първите ми мейли тук. Е не се получи така.
Сетих се за едно разказче което дойде като един от първите ми мейли тук. Е не се получи така.
Днес се ще прибера и ще се занимавам с най-обикновени ежедневни неща. И няма да се чувствам горд. Това вече е запазено за моята котка. Тя е горда от това че е моята котка, че е котка!
А и друг път съм пил в работно време. Но винаги с мярка!
събота, 22 декември 2007 г.
неволи и бакшиши
Нямам думи за всички бакшишовски фирми в София. И за уличните бакшиши също.
Купил съм си билет за автобуса за Варна в 6:30 (сутринта). Станал съм в 5, в 5:30 си поръчвам такси от една от фирмите - "ще ви се обадим". В 5:48 звъни телефона - "не можем да ви осигурим кола". Звъня на друга фирма, ще я наречем фирма 2 -"ще ви пуснем sms". Минават 10, после 15 минути и като всеки нормален човек решавам че са ме отебали, обляках се и излязах на улицата. Звъня и на още една фирма, вися 5 минути на телефона - "ами не". Минава кола на фирма 2 - спирам я - " до централна автогара" - "ами не, не ми се кара до там". Минавал друга кола, на друга фирма -спирам я - "до централна автогара за 10 лева ще ме вземеш ли" (от къщи до там е 4). "Не - за къде си тръгнал - ще те закарам, колко му е - 200-300 лева е до Варна". WTF???????
Вече е към 6:20, звъня на трета фирма и казвам "такси, но само ако дойде до 5 минути" ; от другата страна - "ще чакате ли". Ясно ми е че вече съм изтървал автобуса, навсичкото отгоре щях да патувам и с друг човек който ми каза че е говорил с шьофьора и може да ме изчакат 2 минути. Ами аре, няма да се прибирам за празниците, ще ги прежаля някак парите за билета и се прибирам в къщи. Лягам си, звъни ми фирма номер 2 - "все още не мога да ви намеря такси" - казвам "няма смисъл вече" а диспечерката "ама как така няма смисъл" - "вие луда ли сте - след 50 минути какво очаквате". Как да е станах, взех си куфара и котката в клетката, с градски до там. Няма билети, за никъде, нито за днес, нито за утре. А за 24ти - ами и за тогава няма, те тогава по-малко автобуси пътуват. Е добре. Значи ще пътуваме на 25ти.
Сега очакам и на 25ти да стане някаква простотия. Междвременно майка ми вдигна кръвното защото според нея котката била виновна, да съм я бил изхвърлел. Заради нея нямало и да ме качат на рейса. Що за глупости.
Ама не ми върви.
Донесаха ми Mac Mini, от щатско на истинската му цена (не че и така не е по-скъп от колкото трябва да е). Да ама с Tiger. И тъпнята за безплатния Leopard който ми се полага не ми разпонава серийния. Няколко часа, около 3 с поддръжката на епъл по телефона - 30 пари. И нищо, прехвърляха ме поне 15 пъти, само в началото бях попаднал на една по-смислена там.
Сега отивам да си прибера личния монитор който от 3 години отлежава в склада на работа, и ебентуално да отида и да си купя DVI-to-TV, може и да си купя оригинално на Apple.
Поне котка е послушна.
Купил съм си билет за автобуса за Варна в 6:30 (сутринта). Станал съм в 5, в 5:30 си поръчвам такси от една от фирмите - "ще ви се обадим". В 5:48 звъни телефона - "не можем да ви осигурим кола". Звъня на друга фирма, ще я наречем фирма 2 -"ще ви пуснем sms". Минават 10, после 15 минути и като всеки нормален човек решавам че са ме отебали, обляках се и излязах на улицата. Звъня и на още една фирма, вися 5 минути на телефона - "ами не". Минава кола на фирма 2 - спирам я - " до централна автогара" - "ами не, не ми се кара до там". Минавал друга кола, на друга фирма -спирам я - "до централна автогара за 10 лева ще ме вземеш ли" (от къщи до там е 4). "Не - за къде си тръгнал - ще те закарам, колко му е - 200-300 лева е до Варна". WTF???????
Вече е към 6:20, звъня на трета фирма и казвам "такси, но само ако дойде до 5 минути" ; от другата страна - "ще чакате ли". Ясно ми е че вече съм изтървал автобуса, навсичкото отгоре щях да патувам и с друг човек който ми каза че е говорил с шьофьора и може да ме изчакат 2 минути. Ами аре, няма да се прибирам за празниците, ще ги прежаля някак парите за билета и се прибирам в къщи. Лягам си, звъни ми фирма номер 2 - "все още не мога да ви намеря такси" - казвам "няма смисъл вече" а диспечерката "ама как така няма смисъл" - "вие луда ли сте - след 50 минути какво очаквате". Как да е станах, взех си куфара и котката в клетката, с градски до там. Няма билети, за никъде, нито за днес, нито за утре. А за 24ти - ами и за тогава няма, те тогава по-малко автобуси пътуват. Е добре. Значи ще пътуваме на 25ти.
Сега очакам и на 25ти да стане някаква простотия. Междвременно майка ми вдигна кръвното защото според нея котката била виновна, да съм я бил изхвърлел. Заради нея нямало и да ме качат на рейса. Що за глупости.
Ама не ми върви.
Донесаха ми Mac Mini, от щатско на истинската му цена (не че и така не е по-скъп от колкото трябва да е). Да ама с Tiger. И тъпнята за безплатния Leopard който ми се полага не ми разпонава серийния. Няколко часа, около 3 с поддръжката на епъл по телефона - 30 пари. И нищо, прехвърляха ме поне 15 пъти, само в началото бях попаднал на една по-смислена там.
Сега отивам да си прибера личния монитор който от 3 години отлежава в склада на работа, и ебентуално да отида и да си купя DVI-to-TV, може и да си купя оригинално на Apple.
Поне котка е послушна.
Преместване
След като ми писма от много много спам реших да си преместя блога (не че пиша в него) от bloghub тук. Ще постна и единствените два смислени поста от стария.
Абонамент за:
Публикации (Atom)