I found a new hobby today, and realized a very simple truth

Funny enough, while with fever from my angina I found out something that I like, something that I might turn into a new hobby. What started out as a not very enjoyed but necessary trip to the local store for bottled water had turned into quite a thrilling experience, and that one is: driving (speeding) on narrow winding unpaved roads with dips at night. My little white swan got a peculiar orangish reddish tint from all the fine Arizona dust, but I'm sure she will forgive me this time. I had topped my tank prior to driving to nowhere, so I was able to utilize low gears for extended periods.

All the blind corners, skids, jumps, really deep dips and washes with steep slopes afterwards, guided trough without crash or even damage only tell me one thing - I am in control, I am in control because I am confident, I am confident in my driving abilities, or actually - I am confident in what I am capable of, what the car is capable of and what are her weak points. It would have been foolish to drive off-road, it would have been foolish to get into deeper sand.

As always, to reach the top, you must start from the beginning, and build over (and over again, and again and so much more). Practice is what makes perfect. But practice would be in vain without a constant seeking of the goal. So the goal should be set high enough yet realistic. I know my car, I know how un/trained I am, but I believe, reasonably in my skills. No wishful thinking, no jumping ahead, but I have to realize what am I, what I am capable of. The car is only an extension to me, it is me that does everything, takes the decisions and above all carries the responsibility and if I have crashed I would have been only me that failed. It is not about control, it is about me, it is about the confidence, the confidence which is a belief.

This actually made me think all about what it takes to believe, what it takes to achieve, and what it takes to back out and handover the results of all your hard labour to someone else - that will be in a post soon. On another note, the return of me(I) vs. third person observer is also something that has to make it a post soon.

I need to find some proper training to extend my abilities and closed courses/non-public roads for doing so on regular basis. Speeding 85 at 25 speed limit could be a great disaster if only for your driver records. I should also get myself a camera, to record all the fun, Contour's products seem to fit the need.

Ледена Епоха 3 (Ice Age 3)

От няколко дена се опитвам да отида на кино на този въпросен филм.

Това което ми се случи два поредни дни в два различни града (Варна и София), а именно билети са изкупени за 3 прожекции напред показва че към филма има огромен интерес. И като наблюдавам хората - не е от деца.

Надявам се до след седмица да изгледам филмчето и да знам за какво е цялата тази навалица, каквото не помня да е имало за нито един филм в последните 15 години, дори и за пластелините не беше така.

Нова Година е; да е честита

35 минути след 00:00 - не мога да избера никой от злемтелския телефон, въпреки това набирам всеки, включително и моя телефон от стационарния, но пък там не съм заредил пари...

БНТ на площада с дунавско в реализация цигански стил.

Обадих се на важните хора все пак.

От десетина минути е тихо, както и преди 00:00, направо стряскащо тихо. Иначе който можеше да снима луната и вероятно Венера трябва да е направил хубави снимки.

Днес един колега ме вбеси... много. Забавното е как котка още от 22 започна да заляга и да се кашира. Сега спим доволно.

Да е честита новата хилядо деветстотин ... 2009 година.

Да си пожелаем да се отървем от професионални политици които не са пипвали ден истинска работа през живота си, мутри, бизнесмени, пророци, проповедници, бюрократи, служители на държавна служба, корумпираните (всякакви и всичко), престъпници, европейски съюз, мамини синчета и всякакви други некадърни и безотговорни шьофиори с BMW-та, Мерцедес-и и т.н., недобросъвестни адвокати, нужда от чужди инвеститори, робовладеските аутосорсъри, малки и не чак толкова малки меркантилни пикли, некадърността и дебилщината.

Едната голямата котка все още ми говори; да е жива и здрава.
Но продълвавам да искам другата; нека бъде всесилна.

Къде се загуби оражевият динозавър?

Дядя Ваня

Ах, Елена Андреевна, Елена.

По-добре да изтрия останалото

Изпреварващо закъснение

Отлагам този пост от кажи речи 3 месеца.
От както съм на нова работа в една дребна американска компания. Понеже всичко което исках да напиша не ме вълнува вече ще го пропусна.

Днес ни "зарадваха" с новината че сме се продали. На една друга американска компания с френска шапка. Не е като да не съм минавал през това, когато старата дребна българска компания беше купена от унгарска с немска собственост.

За момента, до приключване на придобиването няма да има промяна. Не ми хареса че говориха за офиса си в Румъния като "elsewhere".

Истината е че трудно се оттърсвам от 7те години мрежарство, съпортстване и менажиране. Каква глупост изръсих само. Днес трябваше да се самооценявам, бях доста реалистичен и въпреки че нивото ми е над средното очаквано не намерих основание да си дам оценка повече от 2 по скалата от 1 до 5.

Изказване на декан в български "елитен" университет.

От какви националности предимно са желаещите да учат в България?

Студентите са предимно от Турция, а и специалността е насочена най-вече към турски студенти. Причина за това е, че Турция не е в Европейския съюз и те плащат съответно по-високи такси. Ако в България дойде да учи своето висше образование младеж от страна от ЕС, той трябва да заплати същата такса, каквато и български студент. Но и да държи същите изпити, които държи и български студент, което е непосилно за чужденец.

Главното действащо лице е Огнян Наков, декан на ФКСУ в ТУ-София. Пълния текст четете тук.

Обща среща/10 години рожден ден/Балон/Тиририам ририам

Хм, . Абе защо го започвам това с "Хм". В момента седя на презентацията в която говорят за мен, и ми е толкова тъпо. Дори могат да говорят за теб без да използват името ти. А и пък никой де на разбира за какво става въпрос. Няма значение. Един елемент - шефа ми, говори. Интересното е че според него новите хора вместо да оценяват ситуацията ще я огъзяват (asses). Но какво да се прави.

В момента трябваше да празнуваме 10 годишнината на компанията. Компанията в която работя от 7. Отлагаха това празнуване от Ноември насам. Нито един човек който в момента не е служител не е поканен. Нито създателите, нито дори тех. директорът ни - който до преди 20 дни беше служите. Всяка една нормална компания счита всеки който е започнал годината с нея като служител до края на годината, но уви - при нас не е така.

След като вече е ясно че няма нито респект към основателите и ключовите фигури, нито желание да се празнува, нито пък имаше организирано парти първата вечер, почти се радвам че след 9 дни няма да съм част от това.

През седмицата се видях и с "великия спициалист" който идва на моето място. Послушният нов човек. Видях го - първите ми впечатления са че е доста надут, останал е с много погрешни впечатления (едва ли не че е технически директор) има желание да прави всичко освен това което ще му е в задълженията. Иначе изглежда технически грамотен. Сравнително. Иска да направи почти всичко което и аз исках и ми беше отказвано. Най-енергичният противник беше именно сегашният тех. директор, но понеже сега човека ще е послушен изглежда нещата ще станат. Винаги ми е било интересно как наемаме хора от компаниите които най-много плюем. И то точно от отделите които най-много плюем. Ден след това бях привикан и да давам обяснения защо демотивирам човека. Демотивирам го с казване на истината - добре, от тук нататък нищо няма да му кажа и ще отнеса всичко със себе си. После да не ме търсят за това че нещо не било както го очаквали.
Лично му давам 6 месеца преди да си подаде заявлението. Приемам залагания.

Хотела иначе е хубав, но не е без кусури. За всяко ядене е предвидено само по едно основно, като на шведската няма много място и се сервира периодично. Всичко свършва много бързо. Днес донесаха салатите заедно с десерта. Иначе е вкусно; ако има. Басейна е топъл - 24 градуса, направо кеф.

Носталгично

Днес пих бира на обяд.

Сега съм сам. Колегите ми (тези за които отговарям) си позатръгнаха доста по-рано. Но това не е интересното, част от тях ще се върнат. Отидоха да свършат някои и други физиологични нужди свързани с въвеждането на енергия в организмите си.

За първи път от 7 години се ровя в бюрото си - това което има от 4. Вадя стари тетрадки и тефтери, поглеждам някоя страница и цялото великолепие на човешката психика ме връща в стари времена. Времена когато започнах първата си работа, имам предвид за пари. Започнах я като услуга. Познат на леля ми напускаше, и за да напусне му трябваше заместник. Опитвам се да събера смислените неща които да взема със себе си, да отделя нещата които трябва да останат след мен и да натъпча другото в боклука. Не, не напускам днес. Чак след 5 седмици. Но пък да почна от рано, раницата ми не е голяма. Всъщност бях горд когато започнах тази работа. Беше нещо наистина отговорно, фирмата беше малка, едва 30тина човека. На няколко пъти фирмата се разрастваше, губеше позиции на пазара и не се развиваше в правилната посока. По-скоро в посоката която човекът-идеалист искаше тя да поеме. Но и това не успявахме. Ех поне да успявахме с това, сега щеше да е по-различна реалност не само за нас.

Прибрах си някои лични книги, дори лекции от университета до който ходех само когато ми беше удобно и не бях на работа и все пак го завърших. Днес не е необичайно да започнеш да работиш на 18, но не виждам нищо хубаво в това. Вече не виждам почти нищо хубаво в България, може би от 3-4 години насам. Може би.

Опитах се, исках да напусна сам може би 6 пъти. И всеки път ми беше отказвано или ме задържаха. Дори след като демонстративно си бях хвърлил молбата и бях излязъл. Но това беше преди. Когато фирмата значеше нещо. Когато знаеше какво прави и го правеше добре. А сега - сега ми беше показана вратата. Не мога да разбера как се бием в гърдите че сме по-добри от другите а винаги наемаме на ключови позиции хора които работят за другите - най-големите ни врагове и тези които уж са най-зле. Не исках да става така, съвсем скоро сам щях да си тръгна. Но оставя неприятно усещане. Знам че не фирмата поиска това, беше сопола. Всъщност ми направи услуга. Всички на които държах, всички които знаеха какво правят и го правеха много отдавна напуснаха. Някои и ги напуснаха. Като мен.

И всички които минаха през мен. Точно 20 броя. Всеки един dream team който събирах, обучавах, напъствах и помагах да бъде разрушен в името на развитието на всеки един човек. Надявам се да не съм бил много гаден като шеф. 

Сетих се за едно разказче което дойде като един от първите ми мейли тук. Е не се получи така. 

Днес се ще прибера и ще се занимавам с най-обикновени ежедневни неща. И няма да се чувствам горд. Това вече е запазено за моята котка. Тя е горда от това че е моята котка, че е котка!

А и друг път съм пил в работно време. Но винаги с мярка!

неволи и бакшиши

Нямам думи за всички бакшишовски фирми в София. И за уличните бакшиши също.

Купил съм си билет за автобуса за Варна в 6:30 (сутринта). Станал съм в 5, в 5:30 си поръчвам такси от една от фирмите - "ще ви се обадим". В 5:48 звъни телефона - "не можем да ви осигурим кола". Звъня на друга фирма, ще я наречем фирма 2 -"ще ви пуснем sms". Минават 10, после 15 минути и като всеки нормален човек решавам че са ме отебали, обляках се и излязах на улицата. Звъня и на още една фирма, вися 5 минути на телефона - "ами не". Минава кола на фирма 2 - спирам я - " до централна автогара" - "ами не, не ми се кара до там". Минавал друга кола, на друга фирма -спирам я - "до централна автогара за 10 лева ще ме вземеш ли" (от къщи до там е 4). "Не - за къде си тръгнал - ще те закарам, колко му е - 200-300 лева е до Варна". WTF???????

Вече е към 6:20, звъня на трета фирма и казвам "такси, но само ако дойде до 5 минути" ; от другата страна - "ще чакате ли". Ясно ми е че вече съм изтървал автобуса, навсичкото отгоре щях да патувам и с друг човек който ми каза че е говорил с шьофьора и може да ме изчакат 2 минути. Ами аре, няма да се прибирам за празниците, ще ги прежаля някак парите за билета и се прибирам в къщи. Лягам си, звъни ми фирма номер 2 - "все още не мога да ви намеря такси" - казвам "няма смисъл вече" а диспечерката "ама как така няма смисъл" - "вие луда ли сте - след 50 минути какво очаквате". Как да е станах, взех си куфара и котката в клетката, с градски до там. Няма билети, за никъде, нито за днес, нито за утре. А за 24ти - ами и за тогава няма, те тогава по-малко автобуси пътуват. Е добре. Значи ще пътуваме на 25ти. 

Сега очакам и на 25ти да стане някаква простотия. Междвременно майка ми вдигна кръвното защото според нея котката била виновна, да съм я бил изхвърлел. Заради нея нямало и да ме качат на рейса. Що за глупости.

Ама не ми върви.
Донесаха ми Mac Mini, от щатско на истинската му цена (не че и така не е по-скъп от колкото трябва да е). Да ама с Tiger. И тъпнята за безплатния Leopard който ми се полага не ми  разпонава серийния. Няколко часа, около 3 с поддръжката на епъл по телефона - 30 пари. И нищо, прехвърляха ме поне 15 пъти, само в началото бях попаднал на една по-смислена там.

Сега отивам да си прибера личния монитор който от 3 години отлежава в склада на работа, и ебентуално да отида и да си купя DVI-to-TV, може и да си купя оригинално на Apple.

Поне котка е послушна.